Около 1400 г. в бургундско-нидерландския културен кръг се въвежда графиката, която претърпява значително развитие през целия XV в. в германските земи. Идеята за отпечатването е заимствана от десенирането на платове, известно много по-рано в Китай. Само за няколко десетилетия графиката ражда печатното дело и въпреки че непрекъснато намира всякакви странични приложения, се развива като самостоятелно изкуство.
Възходът на графиката е белязан с имената на гении и въвеждането на нови специфични техники. Мартин Шонхауер, а след него Дюрер първи издигат дърворезбата на висотата на останалите изкуства. Рембранд е несравнимия майстор на офорта, след като в разгара на Италианския ренесанс Марк Антонио Раймонди разпространява първата проста и същевременно благородна техника на медореза. Така стигаме до откритието на литографията от Алоис Зенефелдер (1798). То създава възможност за значително популяризиране на графичното изкуство чрез многократно повишеното тиражиране, чрез увеличаване на формата и улесняване на цветното отпечатване.
Известно произведение на Дюрер - "Конниците на Апокалипсиса"
Приложните изкуства съвпадат с традиционните и със сегашните художествени занаяти, но и надхвърлят техния обсег. Художествената тъкан и керамиката имат най-стари традиции както в целия свят, така и по нашите земи. Дърворезбата и обработката на метал също са известни отдавна, но днес намират ново приложение, най-често във връзка с архитектурата. Накитите и облеклото се свързват със съвременната лека промишленост. Стъклото като материал с голямо бъдеще се употребява и в синтеза на изкуствата и за украса - например декоративни вази и в съвременния дизайн - домашни съдове, чаши, проектирани от дизайнер и възпроизвеждани индустриално. Дизайнът - в машиностроенето, приборостроенето или при изработване на предмети за дома, е всъщност най-висшата, индустриализирана фаза на приложните изкуства.
Включването на дизайна в историята на изкуството се обуславя от неговото вече вековно съществуване. Началото му можем да търсим в първите проявления на изкуство от времето на късния палеолит, т.е. на праисторическия човек. Към дизайна не само като начин на производство и на проектиране, но и като начин на мислене спада и т.нар. графичен дизайн, т.е. приложната графика с многобройните й дялове - плакат, запазен знак, пощенска марка, опаковка, телевизионна графика, реклама - все творби, които се тиражират и всяка от тях е оригинал.
Между приложната и изящната графика са илюстрацията и цялото изкуство на книгата, както и карикатурата - всички те се тиражират, но по същество са графика.
