Изкуство

Понятието “изкуство” обхваща всички видове художествено творчество - литература, музика, живопис, архитектура, скулптура, танц, филм. Познаваме също така произведения на фолклорното, любителското и детското изкуство. Но те са продукти на непрофесионалното художествено творчество, което се приближава по специфика, техники, видове и жанрове до изкуството на професионалистите, на творците, развили и обогатили природните си заложби със съответното художествено образование.

Предмет на историята на изкуството

Предмет на историята на изкуството е изучаването на процеса на възникване и развитие на изкуството от най-дълбока древност до наши дни. Същевременно трябва да поясним, че под история на изкуството трябва да разбираме единствено историята на пластичните изкуства. Пластичните изкуства се делят на изобразителни - живопис, скулптура, графика, фотоизкуство и неизобразителни - архитектура, декоративно-приложно изкуство, гоблени и дизайн. Трябва обаче да подчертаем отсъствието на абсолютна граница между тях. За отделните видове пластични изкуства съществуват конкретни системно създавани истории с изключение на приложните изкуства, за които още не е написана история.

Пластични изкуства

Какво обединява пластичните изкуства?

Техните произведения съществуват в пространството, не се развиват във времето и се възприемат със зрението. Важно е и това, че във всички тях се опредметяват, получават реални тактилни стойности, най-различни идеи, мисли и чувства. Можем да докоснем сградата, скулптурата, живописната творба, графиката, вазата. За да се създават тези творби, необходимо е да се използват съответни материали, техника, усилия на ума, на ръката и на окото, енергия.

Уникалността на пластичните изкуства, обусловена от тяхната вещественост, е много важен проблем. Литературата, съществувала и преди писмеността, може да се въплъти в книга. Но едно произведение, издадено многократно чрез характерни средства и дори на различни езици, е до голяма степен независимо от начина на своето опредметяване. Същото се отнася и за нотния запис. Филмовата регистрация на зрелищните изкуства, като театъра и танца, не ги прави по-пластични, защото те и без това съдържат своя художествено-изобразителен момент - костюм, сценография, осветление и др. Всички творби на пластичните изкуства са овеществени и с това са част от предметния свят, който ни заобикаля, независимо дали пресъздават явления, съществуващи в природата, или форми, направени от човека. Овеществените художествени творби, отговарящи на съответните критерии, имат свой неповторим художествен образ, т.е. принадлежат на света на изкуството, на идеите на мисълта, на чувствата. Те са от духовната сфера на човешката дейност и заемат нейната най-висша част заедно с науката и с другите изкуства.

Многовековната практика е утвърдила мнението, че произведенията на изкуството, т.е. художествените творби, са продукти на дейността на художник, съобразени с необходимостта от спазване на съответни качествени критерии. Наличието на художествени елементи помага да определим като творби на изкуството резултатите от пространственото оформление на изложби, музеи, панаири, от аранжирането на витрини или от създаването на надписи. Но и едно дете може да направи хубава рисунка, която с необходимите уговорки да смятаме за нещо като художествена творба.

Впрочем понятието художник се разбира твърде широко. Невинаги то се свързва непременно с човек със съответно художествено образование. За художник можем да считаме всеки автор на успешна или на достатъчно добра творба. От друга страна, за да се избегнат нови недоразумения, никой днес не би казал за архитекта, че е художник, въпреки че толкова много прочути художници са били и архитекти - Микеланджело, Рафаело, а и днес много архитекти работят пълноценно и като живописци или скулптират на професионално равнище.

Изящни изкуства

Какво разбираме под изящни изкуства?

Употребата на този термин се е наложила напълно условно, за да раздели живописта, скулптурата и графиката от архитектурата и приложните изкуства. Няма смисъл да го подлагаме на критика, защото предварително знаем, че той няма да издържи. Тъкмо идеята за синтеза изисква връзката, а не разделянето на изкуствата. Но до края на XVIII в. изящните изкуства са били заедно с вече споменатите и архитектура, и гоблен, и мебелиерство, и накити, и медалиерство. Днес единственият смисъл на употребата на този термин се свежда до определянето на това, къде се срещаме с различните видове изкуства. С изящните изкуства контактуваме в музея, галерията, изложбата, а с останалите - във всекидневието. Но не единствено в него, защото редовно се правят изложби на плакати, на всички видове приложни изкуства и дори на пространствено оформление.